Насочване на моя лозаризъм Работа

Насочване на моя лозаризъм Работа

Blog Article

Производството во лизарските реони и виногорја е со различен интензитет. Тиквешкото виногорје е  главен произведител на винско грозје и вино во Македонија.По него, следат гевгелиско - валандовско виногорје, скопското виногорје, велешкото виногорје, и Струмичко - радовишкото виногорје.

След като веднъж сте отгледали реколтата грозде, най-вероятно част от нея ще се превърне в ароматно вино. За този процес неминуамо ще ви трябват още инструменти, но един от най-важните от тях са маркучите.

Лозовите насаждения обикновено се правят през есента (но понякога и пролетта), защото шансът за прихващане е по-висок и има вероятност за по-добър растеж на лозите през първата година.

Преди да обработвате гроздето, оставете го да пренощува

Одгледувањето на виновата лоза и производството на грозје и вино на просторите на Македонија има многувековна традиција. Доказ за тоа се и многубројните археолошки ископини, артефакти и преданија кои укажуваат дека на овие простори виновата лоза го следела развојот на човекот низ просторот и времето, притоа преживувајќи различни биолошки, еколошки и економски промени.

Климатичните аномалии и променящите се потребителски нагласи се отразяват тежко на винопроизводителите, като някои дори не са в състояние да поддържат винарните си работещи.

– тук спадат и причинителите на фитофторови заболявания по растенията. По присадените лозички с прояви на загиване (мокро гниене) /субстрат със специфични  симптоми за тези патогени, при изолиране върху хранителни среди се откриваха структури, характерни за тази група патогени.

Во минатото, лозаро-овоштарската насока, денес преточена во насоката овоштарство, лозарство и винарство, претставува една од најстарите насоки на Факултетот за земјоделски науки и храна во Скопје, низ која профилирале голем број генерации студенти, кои во континуитет заземаат значајна улога во развојот на земјоделските стопанства.

Одделението за лозарство работи на постојана интродукција и колекционирање на автохотните, регионалните и интернационални сорти винова лоза и ги проучува нивните агробиолошки и технолошки својства во различни лозарски реони со цел да се подобри сортиментот во државата.

Во калнедарот на лозарот спаѓаат изучувањето на грозјата кои се берат и се пренесуваат до винаријата, кастрење лозарство на лозници зимно време, орање на почвата за нејзино растресување и откривање на основата на лозниците, нивно процветување и цветање и кастрење на лозниците за добивање на грозје летно време. Лозарите не се винари бидејќи тие не ги прозиведуваат вината, туку само го надгледуваат и изучуваат процесот на растење.

Лозата вирее успешно както на равнинен терен, така и по склонове и хълмове с различен наклон. При равнинен обаче се развива по-буйно и дава повече грозде, но с по-ниско качество. От друга страна, засаждането по хълмове е практика още от дълбока древност и се препоръчва, защото гроздето на такъв терен е по-висококачествено, а плододаването е по-равномерно. По хълмовете лозята се огрява по-продължително, температурите са по-подходящи, а слънчевите лъчи достигат повърхността на почвата под ъгъл, близък до правия.

Това би трябвало да се нарече декоративно лозарство, казва специалистът

Промените на климата през последните години имат различен ефект в различните страни, региони или райони, но навсякъде се наблюдава негативното въздействие в почти всички сфери на стопанската дейност, казаха за БТА от Института.

Каталог Новини § Съвети Контакти ПОЛИТИКИ И УСЛОВИЯ